Древно Изкуство

Стрелбата с лък е едно от най-старите изкуства, практикувано и днес. С тази кратка История не само ще пропътувате еволюцията на Стрелбата с лък, но тя ще ви представи и преведе през историята на човечеството.

Доказателства за древното изкуство Стрелба с лък са били намерени из целия свят. Въпреки, че по всяка вероятност Стрелбата с лък датира още от Каменната Ера (около 20’000 пр.Хр.), най-ранните човеци, за които се е узнало, че са използвали лъкове и стрели са древните Египтяни, които са усвоили стрелба с лък преди поне 5000 години с цел ловуване и воюване.

В Китай, Стрелба с лък датира от времето на династия Шанг (1766-1027 г. пр.Хр.). Военната колесница от онова време е превозвала трима мъже: кочияш, лек кавалерист и стрелец. По времето на зараждащата се династия Зу (Чoу) (1027 – 256г. пр. Хр.) дворцовите благородници са присъствали на турнири по стрелба с лък, където е звучала музика и които са били изпъстрени с размяна на елегантни привети.

Развитие в Азия

Когато Китайците представят Стрелбата с лък на Японците през 6ти век тя оказва по-късно първостепенно влияние върху етикет-поведение и разни техники. Едно от Японските военни бойни изкуства, е било първоначално познато като kyujutsu (киуджутсу – изкуството на лъка), а в днешно време то е познато като kyudo (киюду – начин, метод  на използване на лъка).

Съвременното Киюду се практикува предимно  и най-вече като метод за физическо, морално и духовно израстване. След определен брой движения от извършването на ритуал, Стрелецът с лък застава на линията на стрелба и стреля от дистанция 28 метра срещу мишена с размер 36 см в диаметър, поставена в пясъчен насип-възвишение и покрита с навес. Лъкът, който се е използвал е бил с дължина 2,21 метра и е бил изработен от ламинирани пластове от бамбук или дърво.

През Гръцко-Римския период, лъкът е бил по-скоро използван за лични подвизи и ловуване, отколкото за воюване. Стрелците с лък са били изобразявани често върху керамични съдове през този период. Партите са били конници, които са развили умението да се извъртат (да обръщат тялото си) върху седлото на коня и са умеели да стрелят назад в галоп. Превъзходството по снаряжение и техника на Стрелеца с лък от Близкия Изток е продължило с векове наред. С лъкове, като тези на Асирийците и Партите, Атила и неговите Монголци са завладяли голяма част от Европа и Азия, а турските Стрелци с лък така са отблъсквали Кръстоносците. Азиатските/Турските лъкове са били изключително ефективни и рекордът, поставен с комбиниран турски лък за дължина на полет е бил почти 900 ярда, далеч надвишаващ възможностите на английски лък от тисово дърво.

Митология

Популярността на стрелба с лък е отразено в много балади и фолклор, като например Робин Худ, да назовем и се позовем на най-известната история. Препратки към Стрелба с Лък са също често срещани в гръцката митология, в която историята, разказана за Одисей в двадесет и първата книга на „Одисея“, е добре познат пример. Одисей е наистина споменат като такъв, който притежава умения от висша степен в областта на изкуството на Стрелба с Лък.Пенелопе, мислейки, че нейният съпруг никога не ще се върне след двадесет години отсъствие, взема решение да се определи кой от нейните ухажори ще получи ръката й, при условие че той стреля с лъка на Одисей.

Одисей, завърнал се от Троянската война и преоблечен като пастир, е единствен, който може да опъне своя собствен лък и да изстреля стрела през дванадесет пръстена (обръча). По този начин той може да докаже на съпругата си кой всъщност е той и да победи и разобличи онези, които са се възползвали от дългото му отсъствие.

Английска литература също почита големия лък заради прочути победи в битките при Креси, Аджинкорт и Поатие. Първото, познато на историята, организирано състезание по Стрелба с Лък е проведено във Финсбъри, Англия през 1583 година и е наброявало 3000 участници!

По времето на 30 годишната война (1618-1648) е станало ясно, че с въвеждането на оръдейната стрелба, лъкът като оръжие за воюване принадлежи вече към миналото. Оттогава Стрелбата с лък започва да се развива като спортна дейност за развлечение, както и като спорт със състезателен характер.