ПРОИЗХОД

Стрелба с лък на поле (ПОЛЕВА) представя стрелба с лък за дивизиите: спортен (рекърв), компаунд и barebow (автентичен-необорудван) във всички, освен в първото издание на Световните Игри, като по този начин отбелязва 7-та й поява. Спортистите  на спортен (рекърв) лък и barebow (автентичен-необорудван) лък все още се състезават в стрелба на поле (ПОЛЕВА) на Световните Игри, а стрелците на компаунд ще състезават в Стрелба с Лък на открито по неподвижни мишени.

Стрелба с лък на Открито по неподвижни мишени за Компаунд стрелците е (аналоговата) съответната стрелба, с която Рекърв стрелците участват на Олимпийските Игри. Стрелците стрелят на абсолютно заравнено поле и се стремят към крайна точност на стрелба по мишени с пръстени-зони на отчитане на попаденията (най-високото попадение на една стрела, т.е. един изстрел е 10 точки). Докато Рекърв стрелците стрелят на дистанция 70 метра, то стрелците от Компаунд дивизия стрелят на 50 метра на по-малки мишени, като по този начин играта на точност на попаденията става даже по-трудна.

Стрелбата с лък на поле (Полевата) предлага на стрелците различен вид предизвикателства с разнообразието си от непрекъснато променящи се стрелкови условия. Стрелците обхождат (преминават по) предварително набелязан и начертан по схема маршрут, като стрелят по мишени с различни размери, които са поставени на различни разстояния (дистанции).

Налага се да се изпълнява стрелба в посока нагоре по хълмиста местност или надолу по хълмовете, която изисква честа смяна и нагаждане на положението и позицията на ходилата на стрелеца. Нито една мишена не е еднаква с предишната, т.е. няма две еднакви мишени, и много подобно на голфа, всеки начертан маршрут по план-схема е различен от другия.

При Полевата Стрелба всеки изстрел се превръща в предизвикателство благодарение на умелото използване на смущаващия и неуслужлив терен, който провокира състезателите не само да преценяват разстоянието, но и наклона на терена или т.н. земен наклон – или пък те трябва да приспособят мерниците или прицелването си спрямо наклонено дърво.

От допълнителните фактори, които повишават трудността при извършването на изстрелите е и светлината (в гористи местности например, стрелянето от тъмнина към светлина или обратно).

Международната Федерация по Стрелба с лък (ФИТА) наброява над 140 национални федерации по света – наречени Асоциации-членки. Стрелбата с лък е приета и утвърдена като Олимпийски спорт от 1900 година, а Международната Федерация по Стрелба с лък е създадена през 1931 година. Провеждането на Световна Купа по Стрелба с лък стартира през 2006, Световна Стрелба с лък се идентифицира в този вид (се отбелязва) през 2009. Президент на ФИТА е Проф. Д-р Угур Ерденер от Турция, който също е член на Международния Олимпийски Комитет.

Международната Федерация по Стрелба с лък (ФИТА) провежда Световни първенства от 1931 година.

Първенствата са били провеждани в четири надпревари: индивидуално за мъже и жени и отборно за мъже и жени от 1931 до 1993 година. През 1995 година Дивизията Компаунд (стрелба с компаунд – ловен лък) е била добавена в индивидуалните надпревари за мъже и жени, както и в отборните такива за мъже и жени. Световни първенства по неподвижни мишени са били организирани всяка година до 1959 (с няколко изключения), но от тогава те са били провеждани само на всеки две години.

СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА НА ПОЛЕ (ПОЛЕВА СТРЕЛБА С ЛЪК)

Първото Световно първенство по Полева Стрелба с Лък е проведено през 1959 година, а второто пък се провежда едва 10 години по-късно. Днес Световни първенства по Полева Стрелба с лък се организират на всеки две години.

СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА НА ЗАКРИТО

Това е наскорошно утвърдено вид Състезание. Първото организирано Световно първенство на Закрито се е състояло през 1991 година.

СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА ЗА МЛАДЕЖИ

Първото Световно първенство за Младежи също се е състояло през 1991 година. Стрелбата в Дивизия Компаунд (стрелба с компаунд – ловен лък) и състезаването във формат Олимпийски кръг са били добавени през 1994 за провеждането на игрите в Рончено – Италия.

Древно Изкуство

Стрелбата с лък е едно от най-старите изкуства, практикувано и днес. С тази кратка История не само ще пропътувате еволюцията на Стрелбата с лък, но тя ще ви представи и преведе през историята на човечеството.

Доказателства за древното изкуство Стрелба с лък са били намерени из целия свят. Въпреки, че по всяка вероятност Стрелбата с лък датира още от Каменната Ера (около 20’000 пр.Хр.), най-ранните човеци, за които се е узнало, че са използвали лъкове и стрели са древните Египтяни, които са усвоили стрелба с лък преди поне 5000 години с цел ловуване и воюване.

В Китай, Стрелба с лък датира от времето на династия Шанг (1766-1027 г. пр.Хр.). Военната колесница от онова време е превозвала трима мъже: кочияш, лек кавалерист и стрелец. По времето на зараждащата се династия Зу (Чoу) (1027 – 256г. пр. Хр.) дворцовите благородници са присъствали на турнири по стрелба с лък, където е звучала музика и които са били изпъстрени с размяна на елегантни привети.

Развитие в Азия

Когато Китайците представят Стрелбата с лък на Японците през 6ти век тя оказва по-късно първостепенно влияние върху етикет-поведение и разни техники. Едно от Японските военни бойни изкуства, е било първоначално познато като kyujutsu (киуджутсу – изкуството на лъка), а в днешно време то е познато като kyudo (киюду – начин, метод  на използване на лъка).

Съвременното Киюду се практикува предимно  и най-вече като метод за физическо, морално и духовно израстване. След определен брой движения от извършването на ритуал, Стрелецът с лък застава на линията на стрелба и стреля от дистанция 28 метра срещу мишена с размер 36 см в диаметър, поставена в пясъчен насип-възвишение и покрита с навес. Лъкът, който се е използвал е бил с дължина 2,21 метра и е бил изработен от ламинирани пластове от бамбук или дърво.

През Гръцко-Римския период, лъкът е бил по-скоро използван за лични подвизи и ловуване, отколкото за воюване. Стрелците с лък са били изобразявани често върху керамични съдове през този период. Партите са били конници, които са развили умението да се извъртат (да обръщат тялото си) върху седлото на коня и са умеели да стрелят назад в галоп. Превъзходството по снаряжение и техника на Стрелеца с лък от Близкия Изток е продължило с векове наред. С лъкове, като тези на Асирийците и Партите, Атила и неговите Монголци са завладяли голяма част от Европа и Азия, а турските Стрелци с лък така са отблъсквали Кръстоносците. Азиатските/Турските лъкове са били изключително ефективни и рекордът, поставен с комбиниран турски лък за дължина на полет е бил почти 900 ярда, далеч надвишаващ възможностите на английски лък от тисово дърво.

Митология

Популярността на стрелба с лък е отразено в много балади и фолклор, като например Робин Худ, да назовем и се позовем на най-известната история. Препратки към Стрелба с Лък са също често срещани в гръцката митология, в която историята, разказана за Одисей в двадесет и първата книга на „Одисея“, е добре познат пример. Одисей е наистина споменат като такъв, който притежава умения от висша степен в областта на изкуството на Стрелба с Лък.Пенелопе, мислейки, че нейният съпруг никога не ще се върне след двадесет години отсъствие, взема решение да се определи кой от нейните ухажори ще получи ръката й, при условие че той стреля с лъка на Одисей.

Одисей, завърнал се от Троянската война и преоблечен като пастир, е единствен, който може да опъне своя собствен лък и да изстреля стрела през дванадесет пръстена (обръча). По този начин той може да докаже на съпругата си кой всъщност е той и да победи и разобличи онези, които са се възползвали от дългото му отсъствие.

Английска литература също почита големия лък заради прочути победи в битките при Креси, Аджинкорт и Поатие. Първото, познато на историята, организирано състезание по Стрелба с Лък е проведено във Финсбъри, Англия през 1583 година и е наброявало 3000 участници!

По времето на 30 годишната война (1618-1648) е станало ясно, че с въвеждането на оръдейната стрелба, лъкът като оръжие за воюване принадлежи вече към миналото. Оттогава Стрелбата с лък започва да се развива като спортна дейност за развлечение, както и като спорт със състезателен характер.