Цялата стрелба трябва да бъде под директния контрол и наблюдение на един треньор, или назначено лице, чието задължение е да контролира стрелбата на групата. Треньорът дава сигнал за започване на стрелбата. Той също дава сигнал за края на стрелбата, когато на стрелците се позволява да отидат до мишената, за да потърсят своите стрели. Три или повече изсвирвания със свирка /в един момент/ означава незабавно прекратяване на стрелбата и се използва при неочаквана ситуация. Уверете се, че осъществявате подходящ  контрол. Стремете се към съотношение треньор към стрелец 1:6 /максимум 1:12/.

При никакви обстоятелства никой не трябва да стреля, ако има някой на полето близо до щитовете. Стрелите могат да отскочат от щитовете или да се отклонят от набелязания път. Линията за стрелба трябва да бъде права, а не зигзагообразна. Когато има група, в която стрелците не стрелят от едно и също разстояние, най-безопасният метод е щитовете да са на различни разстояния, а всички стрелци да са на една и съща линия за стрелба.

• Всички стрелци трябва да се разкрачват през линията по време на стрелба, и да отстъпят пет метра назад след като свършат.
• Стрелата трябва да се поставя върху тетивата само след като стрелците са застанали на линията за стрелба и е подаден сигнал, че всичко е чисто.
• Стрелците могат да опъват лъка си само на линията за стрелба.

/ Единична линия за стрелба прави стрелбището безопасно/

• Лъковете и стрелите трябва да се ползват внимателно на линията за стрелба, за да се избегне удрянето/нараняването на други стрелци. Всеки неочакван контакт със стрелец, който е в положение на пълно опъване, може да доведе до произвеждане на лош изстрел, което може да доведе до злополука.
• Стрелците не трябва да опъват лъка по никакъв начин, който да пречи на стрелците от двете им страни. Препоръчително е лъкът да се държи вертикално, всяко поклащане на лъка наляво или надясно може да попречи на другите стрелци.
• Като ползва колчан, стрелецът не трябва да носи стрелите в ръцете си, като по този начин допринася за по-безопасна среда. Вероятно сте забелязали безграничното въображение на някои начинаещи: дуели “с мечове”, хвърляния на стрели. Това може да бъде смешно, но по време на тези игри безопасността често  се подлага на риск. Следователно не подтиквайте такива действия и си осигурете колчан.
• Ако лък или стрела паднат пред линията за стрелба, стрелецът изчаква докато другите стрелци от двете му страни свършат стрелбата си преди да потърси своето оборудване. Всяка стрела, която не може да бъде върната без преместване на краката от линията за стрелба, трябва да се вземе след спирането на стрелбата;
• Трябва да се внимава при издърпването на стрелите от щита, да се види дали няма някой непосредствено зад лицето, дърпащо стрелите. Стрели могат да излязат от щита внезапно и насадката може да нарани някой, който е твърде близо. Навеждането пред щита е опасно; стрелците трябва да чакат отстрани на щита за събиране на стрелите;

ПРИ ИЗГУБЕНИ СТРЕЛИ

Уверете се, че един член на групата винаги стои пред щита, докато останалите търсят изгубени стрели. Ако няма достатъчно хора в групата върху щита трябва да се постави един лък, което да показва на останалите, че щита не е на разположение.

СОБСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ ДОКАТО БОРАВИТЕ С ОБОРУДВАНЕТО ЗА СТРЕЛБА С ЛЪК.

Поставянето на тетивата на лъка, ако се извърши неправилно, може да причини сериозно нараняване. Тетивите трябва да се поставят преди или непосредствено в началото на първата сесия;

• освобождаването на лъка без стрела на тетивата;
• повредено оборудване като изкривени рамене, напукани лъкове или стрели, хлабава вдлъбнатина или точка, напукана насадка… Трябва да замените неподходящите или повредени тетиви. Крагата и напалчика трябва да пасват на този, който ги ползва и не трябва да бъдат разкъсани;
• Късите стрели са ужасни. Ако се опънат повече преди освобождаване, те могат да ударят лъка и да се счупят или да преминат през ръката на стрелеца;
• Липса на подходящо загряване. Направете подходящо загряване в началото на всяка сесия.
• Стрелците не трябва да тичат, докато държат стрели. Ако нямат колчани трябва винаги да държат или носят стрелите с върховете надолу. Колчан намалява вредите, ако стрелецът падне;
• Знаците на лицето и положението на главата трябва да бъдат такива, че тетивата да осигури добро преминаване след освобождаване, на нивото на носа и очилата, както и на нивото на гръдния кош на стрелец от женски пол;
• Когато се доближават щитовете трябва да се внимава да не се стъпва върху стрели, стърчащи от земята или щита. Насадките и върховете са много остри, затова съберете всички стрели, които са паднали от щита, независимо кой е техния собственик.

ОБЛЕКЛО

Уверете се, че сте проверили за следните рискове по отношение на освобождаването на тетивата, по-специално облеклото за стрелба:

• Неудобни, не закопчани или хлабави дрехи, които могат да се закачат за тетивата при рамото, гърдите или областта на ръцете.
• Облеклото трябва да бъде по тялото. Ако стрелецът е с хлабаво облекло, то трябва да бъде пристегнато. Ако при освобождаването тетивата удари облеклото, тя може да причини контузия на ръката и да отклони полета на стрелата;
• носете подходящи дрехи за осигуряване на топлина;
• проверете, че никой не носи нищо /бижута, часовници, гривни, колиета и т.н./,  което може да се окаже опасно за него или други стрелци;
• Скрийте шнуровете. Завържете дългата коса. Обърнете шапките. Скрийте върховете на яки. Защитете джобовете на гърдите. Изпразнете джобовете на гърдите. Отстранете кръстове, значки и игли. Завържете късите ръкави, особено, ако имат декорация;
• Стабилни обувки – за предпочитане спортни обувки – трябва винаги да се носят на стрелбището. Равните подметки са задължителни за стрелбата.

ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА НА СТРЕЛБИЩЕТО

По време на провеждането на каквато и да е стрелба, стрелецът трябва винаги да бъде наясно с правата и чувствата на останалите в групата. Идват всякакъв тип спортисти и докато някои обичат да играят  на линията, други приемат стрелбата си много сериозно. Трябва да обръща внимание на онези, които биха се разстроили от едно безцеремонно поведение. Ето някои очаквани реакции на стрелците:

• Не говорете на линията и не разсейвайте другите стрелци по време на изстрелването на една серия;
• Само треньорът може да прави коментар за стрелец, който стреля в момента;
• По-добре направете окуражаваща забележка, отколкото някоя саркастична;
• Не правете неучтиви или пренебрежителни забележки за вашата собствена стрелба, тъй като това може да разстрои или разсее някого;
• Ако имате проблеми, отстъпете назад и дайте сигнал на треньора; не досаждайте на другите стрелци;
• Когато сте свършили стрелбата, отстъпете назад от линията за стрелба, за да дадете възможност на другите стрелци да завършат своята серия;
• Никога не докосвайте оборудване, принадлежащо на някой друг, без неговото предварително съгласие;
• Оставете стрелите на другите стрелци в щита, освен ако не сте помолени да ги извадите;
• Уважавайте другите стрели в щита, докато изваждате своите;
• Бъдете откровени, когато отчитате резултата; винаги бъдете честни;
• Преди всичко, бъдете добър спортист;
• Обръщайте внимание и си сътрудничете със служебните лица в клуба, които изпълняват задълженията си;
• Бъдете на разположение за някои задължения като прибиране на щитовете, събиране на листовете с резултати, почистване на залата и терена и т.н.;
• На стрелбището не трябва да се консумира абсолютно никакъв алкохол. На всеки, който е под влияние на алкохола трябва да се отказва разрешение за стрелба;
• Не се разрешава пушене в зоната на спортистите. Пушачите трябва да ползват място за пушене, което трябва да се намира извън залата или терена за стрелба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СК „ФЕНИКС АРЧЪРИ”:  ИВАН ИВАНОВ

ПРОИЗХОД

Стрелба с лък на поле (ПОЛЕВА) представя стрелба с лък за дивизиите: спортен (рекърв), компаунд и barebow (автентичен-необорудван) във всички, освен в първото издание на Световните Игри, като по този начин отбелязва 7-та й поява. Спортистите  на спортен (рекърв) лък и barebow (автентичен-необорудван) лък все още се състезават в стрелба на поле (ПОЛЕВА) на Световните Игри, а стрелците на компаунд ще състезават в Стрелба с Лък на открито по неподвижни мишени.

Стрелба с лък на Открито по неподвижни мишени за Компаунд стрелците е (аналоговата) съответната стрелба, с която Рекърв стрелците участват на Олимпийските Игри. Стрелците стрелят на абсолютно заравнено поле и се стремят към крайна точност на стрелба по мишени с пръстени-зони на отчитане на попаденията (най-високото попадение на една стрела, т.е. един изстрел е 10 точки). Докато Рекърв стрелците стрелят на дистанция 70 метра, то стрелците от Компаунд дивизия стрелят на 50 метра на по-малки мишени, като по този начин играта на точност на попаденията става даже по-трудна.

Стрелбата с лък на поле (Полевата) предлага на стрелците различен вид предизвикателства с разнообразието си от непрекъснато променящи се стрелкови условия. Стрелците обхождат (преминават по) предварително набелязан и начертан по схема маршрут, като стрелят по мишени с различни размери, които са поставени на различни разстояния (дистанции).

Налага се да се изпълнява стрелба в посока нагоре по хълмиста местност или надолу по хълмовете, която изисква честа смяна и нагаждане на положението и позицията на ходилата на стрелеца. Нито една мишена не е еднаква с предишната, т.е. няма две еднакви мишени, и много подобно на голфа, всеки начертан маршрут по план-схема е различен от другия.

При Полевата Стрелба всеки изстрел се превръща в предизвикателство благодарение на умелото използване на смущаващия и неуслужлив терен, който провокира състезателите не само да преценяват разстоянието, но и наклона на терена или т.н. земен наклон – или пък те трябва да приспособят мерниците или прицелването си спрямо наклонено дърво.

От допълнителните фактори, които повишават трудността при извършването на изстрелите е и светлината (в гористи местности например, стрелянето от тъмнина към светлина или обратно).

Международната Федерация по Стрелба с лък (ФИТА) наброява над 140 национални федерации по света – наречени Асоциации-членки. Стрелбата с лък е приета и утвърдена като Олимпийски спорт от 1900 година, а Международната Федерация по Стрелба с лък е създадена през 1931 година. Провеждането на Световна Купа по Стрелба с лък стартира през 2006, Световна Стрелба с лък се идентифицира в този вид (се отбелязва) през 2009. Президент на ФИТА е Проф. Д-р Угур Ерденер от Турция, който също е член на Международния Олимпийски Комитет.

Международната Федерация по Стрелба с лък (ФИТА) провежда Световни първенства от 1931 година.

Първенствата са били провеждани в четири надпревари: индивидуално за мъже и жени и отборно за мъже и жени от 1931 до 1993 година. През 1995 година Дивизията Компаунд (стрелба с компаунд – ловен лък) е била добавена в индивидуалните надпревари за мъже и жени, както и в отборните такива за мъже и жени. Световни първенства по неподвижни мишени са били организирани всяка година до 1959 (с няколко изключения), но от тогава те са били провеждани само на всеки две години.

СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА НА ПОЛЕ (ПОЛЕВА СТРЕЛБА С ЛЪК)

Първото Световно първенство по Полева Стрелба с Лък е проведено през 1959 година, а второто пък се провежда едва 10 години по-късно. Днес Световни първенства по Полева Стрелба с лък се организират на всеки две години.

СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА НА ЗАКРИТО

Това е наскорошно утвърдено вид Състезание. Първото организирано Световно първенство на Закрито се е състояло през 1991 година.

СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА ЗА МЛАДЕЖИ

Първото Световно първенство за Младежи също се е състояло през 1991 година. Стрелбата в Дивизия Компаунд (стрелба с компаунд – ловен лък) и състезаването във формат Олимпийски кръг са били добавени през 1994 за провеждането на игрите в Рончено – Италия.

Древно Изкуство

Стрелбата с лък е едно от най-старите изкуства, практикувано и днес. С тази кратка История не само ще пропътувате еволюцията на Стрелбата с лък, но тя ще ви представи и преведе през историята на човечеството.

Доказателства за древното изкуство Стрелба с лък са били намерени из целия свят. Въпреки, че по всяка вероятност Стрелбата с лък датира още от Каменната Ера (около 20’000 пр.Хр.), най-ранните човеци, за които се е узнало, че са използвали лъкове и стрели са древните Египтяни, които са усвоили стрелба с лък преди поне 5000 години с цел ловуване и воюване.

В Китай, Стрелба с лък датира от времето на династия Шанг (1766-1027 г. пр.Хр.). Военната колесница от онова време е превозвала трима мъже: кочияш, лек кавалерист и стрелец. По времето на зараждащата се династия Зу (Чoу) (1027 – 256г. пр. Хр.) дворцовите благородници са присъствали на турнири по стрелба с лък, където е звучала музика и които са били изпъстрени с размяна на елегантни привети.

Развитие в Азия

Когато Китайците представят Стрелбата с лък на Японците през 6ти век тя оказва по-късно първостепенно влияние върху етикет-поведение и разни техники. Едно от Японските военни бойни изкуства, е било първоначално познато като kyujutsu (киуджутсу – изкуството на лъка), а в днешно време то е познато като kyudo (киюду – начин, метод  на използване на лъка).

Съвременното Киюду се практикува предимно  и най-вече като метод за физическо, морално и духовно израстване. След определен брой движения от извършването на ритуал, Стрелецът с лък застава на линията на стрелба и стреля от дистанция 28 метра срещу мишена с размер 36 см в диаметър, поставена в пясъчен насип-възвишение и покрита с навес. Лъкът, който се е използвал е бил с дължина 2,21 метра и е бил изработен от ламинирани пластове от бамбук или дърво.

През Гръцко-Римския период, лъкът е бил по-скоро използван за лични подвизи и ловуване, отколкото за воюване. Стрелците с лък са били изобразявани често върху керамични съдове през този период. Партите са били конници, които са развили умението да се извъртат (да обръщат тялото си) върху седлото на коня и са умеели да стрелят назад в галоп. Превъзходството по снаряжение и техника на Стрелеца с лък от Близкия Изток е продължило с векове наред. С лъкове, като тези на Асирийците и Партите, Атила и неговите Монголци са завладяли голяма част от Европа и Азия, а турските Стрелци с лък така са отблъсквали Кръстоносците. Азиатските/Турските лъкове са били изключително ефективни и рекордът, поставен с комбиниран турски лък за дължина на полет е бил почти 900 ярда, далеч надвишаващ възможностите на английски лък от тисово дърво.

Митология

Популярността на стрелба с лък е отразено в много балади и фолклор, като например Робин Худ, да назовем и се позовем на най-известната история. Препратки към Стрелба с Лък са също често срещани в гръцката митология, в която историята, разказана за Одисей в двадесет и първата книга на „Одисея“, е добре познат пример. Одисей е наистина споменат като такъв, който притежава умения от висша степен в областта на изкуството на Стрелба с Лък.Пенелопе, мислейки, че нейният съпруг никога не ще се върне след двадесет години отсъствие, взема решение да се определи кой от нейните ухажори ще получи ръката й, при условие че той стреля с лъка на Одисей.

Одисей, завърнал се от Троянската война и преоблечен като пастир, е единствен, който може да опъне своя собствен лък и да изстреля стрела през дванадесет пръстена (обръча). По този начин той може да докаже на съпругата си кой всъщност е той и да победи и разобличи онези, които са се възползвали от дългото му отсъствие.

Английска литература също почита големия лък заради прочути победи в битките при Креси, Аджинкорт и Поатие. Първото, познато на историята, организирано състезание по Стрелба с Лък е проведено във Финсбъри, Англия през 1583 година и е наброявало 3000 участници!

По времето на 30 годишната война (1618-1648) е станало ясно, че с въвеждането на оръдейната стрелба, лъкът като оръжие за воюване принадлежи вече към миналото. Оттогава Стрелбата с лък започва да се развива като спортна дейност за развлечение, както и като спорт със състезателен характер.